История на арабския език: от произхода до глобалното влияние

Език на поезията, духовността, науката и дипломацията, арабският днес се говори от над 400 милиона души по света. Официален език на 22 държави и един от шестте официални езика на Организацията на обединените нации (ООН), той има богата и сложна история. Но как се е родил този език и как се е развил до това, което е днес? Гмуркане в историята на арабския език.

1. Корените: семитското езиково семейство

Арабският принадлежи към огромното афроазиатско езиково семейство и по-точно към клона на семитските езици. Следователно той споделя общи предци с иврит, арамейски, финикийски и акадски (езика на древна Месопотамия).

Най-старите следи от семитския език датират отпреди няколко хилядолетия пр.н.е. Арабският се развива на Арабския полуостров. Лингвистите обикновено разделят древните арабски езици на две групи: староюжен арабски (епиграфски южноарабски) и старосеверноарабски. Именно от последния произлиза арабският, който познаваме днес.

2. Предислямски арабски и поетичната традиция

Преди 7 век Арабският полуостров е бил обитаван от различни бедуински племена. Въпреки че не е имало централизирана държава, съществува силно културно единство чрез езика, подкрепено от огромна устна традиция. Предислямската епоха (често наричана джахилия) е златният век на бедуинската поезия.

По това време арабската азбука, каквато я познаваме, все още е в процес на формиране, произлизайки от набатейската азбука (самата тя произлиза от арамейската). Първите текстове, написани с арабска азбука, датират от 4-ти и 5-ти век след Христа.

3. Откровението на Корана и стандартизирането на езика

7-ми век бележи решаваща повратна точка в историята на арабския език. Откровението на Корана на пророка Мохамед дава на езика свещен статут. Текстът на Корана е разкрит на диалекта на племето Курайш (племето на Мека), което става основата на класическия арабски (Ал-Фуша).

За да запазят свещения текст от каквато и да е промяна в лицето на бързото разширяване на ислямската империя (и интеграцията на не-арабоговорящо население), учените трябваше да кодифицират езика и да установят правилата на арабската граматика:

• Създаване на граматика: Граматиците, особено в Басра и Куфа (в днешен Ирак), установяват строги правила през 8 век. Работата на Sibawayh е особено основополагаща.
• Добавяне на диакритични знаци: За разграничаване на букви с еднаква основна форма (като ب, ت, ث) бяха добавени точки.
• Вокализация: Знаците за къси гласни (харакат) бяха въведени, за да се предотвратят всякакви грешки при произношението на текста на Корана.

4. Ислямският златен век и научно влияние

От 8-ми до 13-ти век, по време на халифатите на Омаядите и Абасидите, арабският става лингва франка на империята, която се простира от Испания (Ал-Андалус) до границите на Индия. Арабският вече не беше само езикът на религията; той се превърна в език на администрацията, философията и преди всичко науката.

Беше стартирано широко преводаческо движение. Гръцки (Аристотел, Платон, Евклид), персийски и индийски произведения са преведени на арабски. Арабскоговорящите учени обогатиха речника с нови медицински, математически и астрономически термини. Чрез това много арабски думи по-късно навлязоха в европейските езици (като алгебра, зенит, захар, памук и арабски цифри).

5. Модерната ера: диглосия и модерен стандартен арабски

Днес арабският език се характеризира с езикова ситуация, наречена diglossie, което означава съвместното съществуване на два езикови регистъра с различни функции:

Модерен стандартен арабски (MSA)

Това е пряката еволюция на класическия арабски. Той е адаптиран през 19-ти и 20-ти век (по време на Нахда, арабския ренесанс), за да включи съвременната лексика. Това е езикът на писмеността, печата, образованието, литературата и официалните речи. Разбира се в целия арабски свят.

Арабски диалекти (Darija / Amiya)

Това е езикът, който се говори в ежедневието. Всяка страна и дори всеки регион има свой собствен диалект, повлиян от вече съществуващи езици (берберски в Северна Африка, арамейски в Леванта) или от колониални езици (френски, английски, испански). Диалектите на Северна Африка, Египет, Леванта и Персийския залив понякога могат да бъдат много различни един от друг.

Заключение

Историята на арабския език е история на изключителна устойчивост и непрекъсната адаптивност. От език, ограничен до племената на арабската пустиня, той се издига до основен вектор на цивилизацията, оформяйки човешката история. Днес, воден от съвременната литература, панарабските медии и дигиталната сфера, арабският продължава да пише своята история и да очарова лингвистите по света.

За да започнете да пишете и да се упражнявате веднага, опитайте нашата безплатна арабска клавиатура онлайн.